Размисли

Когато април е декември

.. слагам шал и се усмихвам на снега..

..плезейки се, защото това са малките неща.

Понякога досадни, понякога студени, понякога страшни..

.. но "мои".

Снежинките се топят от топлия ми език и ми напомнят колко непредвидимо е всичко.

Затова гледам да бъда тук и сега.

Уча се да планирам по-малко, да се усмихвам повече и да благодаря по-често.

Понякога ме е страх - от себе си, от хората, от живота, от бъдещето. И се боря с всичко това, което минава през главата ми като бърз влак. Избирам си спирки и слизам на тях. Постоявам и продължавам напред.

От толкова отдавна не съм писала тук. А искам.
Месеци наред нямах време, настроение и желание да споделям.

С тези редове искам да ви кажа - да бъдете щастливи, със себе си и това, което искате да сте.

Тази година започна много ненормално. Но започнах да сбъдвам мечтите си една по една. Получавам всичко, което съм си заслужила. С работа, упоритост, лоялност.

След месец напускам старата работа и започвам нещо ново.
Всяко нещо с времето си.
Бъдете търпеливи.

Обещавам (си) по-често да влизам в блога.
:)




0 коментара:

Публикуване на коментар